·

pair (EN)
съществително име, глагол

съществително име “pair”

ед. ч. pair, мн. ч. pairs
  1. чифт
    He bought a new pair of gloves because his old ones were worn out.
  2. предмет, съставен от две свързани подобни части (като панталони или ножици)
    She used a pair of scissors to cut the wrapping paper.
  3. двойка
    The pair danced gracefully across the stage during the performance.
  4. чифт карти с еднакъв ранг в картовите игри
    He won the poker hand with a pair of jacks.
  5. един от два съвпадащи предмета
    I found one earring but couldn't locate its pair.
  6. споразумение между членове на противоположни страни да не гласуват по конкретен въпрос
    The senators arranged a pair due to overlapping commitments.
  7. (в крикета) резултат от нула ръна и в двете ининга на мача
    The batsman was disappointed to score a pair in his first test match.
  8. (жаргон) мъжки тестиси
    You need a real pair to attempt skydiving without an instructor.
  9. (жаргон) женски гърди
    The dress accentuated her pair beautifully.

глагол “pair”

инфинитив pair; той pairs; мин. вр. paired; мин. прич. paired; гер. pairing
  1. сдвоявам
    The teacher paired the students for the group project to encourage collaboration.
  2. съчетавам се
    The bold flavors of the dish pair wonderfully with a light white wine.
  3. свързване на две електронни устройства безжично
    He paired his wireless earbuds with his phone to listen to music during his jog.
  4. събирам се (за чифтосване)
    The birds pair during the spring season to raise their young.
  5. събирам (за разплод)
    The biologist paired the endangered tigers in hopes of conservation.
  6. (в политиката) да се съгласиш с някого от противниковата страна да не гласуваш по определен въпрос
    The politicians paired so that both could attend important family events without affecting the vote outcome.