·

minister (EN)
съществително име, глагол

съществително име “minister”

ед. ч. minister, мн. ч. ministers
  1. министър
    The Prime Minister announced that she would be the new Minister of Education.
  2. пастор
    The minister baptized the baby during the Sunday service.
  3. пълномощен министър
    The minister attended the international conference to represent his country in place of the ambassador.

глагол “minister”

инфинитив minister; той ministers; мин. вр. ministered; мин. прич. ministered; гер. ministering
  1. служа (като религиозен лидер)
    Every Sunday, Pastor John ministers to his congregation with heartfelt sermons.
  2. грижа се (като предоставям помощ, грижа или подкрепа)
    The nurse ministered to the sick child with great care and kindness.