·

card (EN)
съществително име, глагол

съществително име “card”

ед. ч. card, мн. ч. cards или неизбр.
  1. карта
    He dealt each player five cards for the poker game.
  2. карта (за идентификация)
    You need to show your card to enter the building.
  3. карта (за плащане)
    She prefers to pay with her card instead of cash.
  4. картичка
    I received a birthday card from my aunt.
  5. визитка
    The salesman gave me his card after our meeting.
  6. образ
    Your uncle is such a card; he always tells the best stories.
  7. карта (за компютър)
    He installed a new graphics card to improve his gaming performance.
  8. график на събития или изпълнители, особено в спорта или развлеченията
    Tonight's boxing card features several exciting fights.
  9. карта (в компютърните науки, една от няколко страници или форми, между които потребителят може да навигира в потребителски интерфейс)
    Fill in each card with your personal information.
  10. действие или тактика, използвани за получаване на предимство (обикновено във фразата "play the X card")
    She played the sympathy card to get out of trouble.

глагол “card”

инфинитив card; той cards; мин. вр. carded; мин. прич. carded; гер. carding
  1. проверявам документи
    The bartender had to card everyone who looked under 30.
  2. показвам картон
    The player was carded immediately after the foul.
  3. (в голфа) да се запише резултат на резултатна карта
    She carded a 72 in the final round of the tournament.
  4. разчесвам влакна, за да ги подготвя за предене
    They carded the cotton before turning it into fabric.