·

rococo (EN)
съществително име, прилагателно

съществително име “rococo”

единствено число rococo, несъществително
  1. рококо (художествен стил от 18-ти век, характеризиращ се със сложна орнаментика и асиметрични дизайни)
    The museum's exhibit features furniture from the rococo.
  2. рококо (музика, стил музика от същия период, известен със своята лекота и елегантност)
    She enjoys playing compositions from the rococo on her violin.

прилагателно “rococo”

основна форма rococo, неградируемо
  1. рококо (в стил на рококо изкуство или декорация, характеризиращ се с изобилна орнаментика и асиметрични дизайни)
    The palace's rococo architecture attracted many visitors.
  2. рококо (прекалено украсен)
    The author's rococo prose made the novel a challenging read.