·

branch (EN)
съществително име, глагол

съществително име “branch”

ед. ч. branch, мн. ч. branches
  1. клон
    The bird built its nest on a high branch.
  2. клон (на организация)
    She deposited the money at the branch nearest her home.
  3. част от нещо, която се отделя от основната секция
    The road splits into two branches after the bridge.
  4. област
    Psychology is a branch of science that explores the human mind.
  5. разклонение (на родословие)
    They belong to the Canadian branch of the family.
  6. (в компютърните науки) отделна версия на софтуерен проект в система за контрол на версиите
    The developers created a new branch to test the features.
  7. поток
    They went fishing in the branch behind their farmhouse.

глагол “branch”

инфинитив branch; той branches; мин. вр. branched; мин. прич. branched; гер. branching
  1. разклонявам се
    The river branches into multiple streams in the valley.
  2. да образува клони (на растение или дърво)
    The old oak tree has begun to branch again in spring.
  3. (в компютърните науки) да се премине към различна част от програмата въз основа на условие
    The program branches to a new function when the user clicks the button.