·

weird (EN)
прилагателно, наречие, глагол

прилагателно “weird”

основна форма weird (more/most)
  1. странен
    She found a weird rock that glowed in the dark.

наречие “weird”

weird (more/most)
  1. странно
    He looked at me weird.

глагол “weird”

инфинитив weird; той weirds; мин. вр. weirded; мин. прич. weirded; гер. weirding
  1. притеснявам (когато нещо изглежда странно)
    The way he kept staring at me really weirded me out.