·

venture (EN)
глагол, съществително име

глагол “venture”

инфинитив venture; той ventures; мин. вр. ventured; мин. прич. ventured; гер. venturing
  1. да се осмеля да тръгна на пътешествие (с риск или опасност)
    She ventured into the dark forest despite the warnings of danger.
  2. да рискувам нещо ценно в надежда за печалба
    She ventured her entire savings on the new business, hoping it would pay off.
  3. да изпратя нещо някъде, особено по море, със съзнанието, че може да бъде загубено или повредено
    She ventured her savings in the new coffee shop, hoping it would become a success.
  4. да изразя идея или мнение с известна колебание или риск от критика
    Timidly, he ventured his guess at the answer to the riddle.

съществително име “venture”

ед. ч. venture, мн. ч. ventures
  1. рисковано начинание
    She embarked on a solo venture across the Atlantic, aware of the perilous journey ahead.