·

tailgate (EN)
съществително име, глагол

съществително име “tailgate”

ед. ч. tailgate, мн. ч. tailgates
  1. пантата или вратата в задната част на превозно средство, която може да се отвори надолу за товарене и разтоварване
    He lowered the tailgate of his pickup truck to load the heavy boxes.
  2. задната врата на хечбек автомобил
    She opened the tailgate to put her groceries in the car.

глагол “tailgate”

инфинитив tailgate; той tailgates; мин. вр. tailgated; мин. прич. tailgated; гер. tailgating
  1. шофиране опасно близо зад друго превозно средство
    The impatient driver tailgated me all the way to the city.