·

finish (EN)
глагол, съществително име

глагол “finish”

инфинитив finish; той finishes; мин. вр. finished; мин. прич. finished; гер. finishing
  1. да завърша
    After painting the fence, he finished the job by cleaning his brushes.
  2. да спра (с пояснение: прекратяване на дейност)
    The movie finished earlier than we expected, so we decided to grab a bite to eat.
  3. да обработя (с пояснение: придаване на завършек на повърхност)
    The carpenter skillfully finished the tabletop with a smooth layer of varnish.
  4. да унищожа (с пояснение: прекратяване на съществуването)
    The scandal finished his career.
  5. да достигна оргазъм
    After what seemed like hours of passion, they both finished together.

съществително име “finish”

ед. ч. finish, мн. ч. finishes или неизбр.
  1. край (с пояснение: точка на приключване)
    After weeks of hard work, the team celebrated as they approached the finish of the project.
  2. покритие (с пояснение: за защита и подобряване на външния вид)
    After sanding the table, he applied a clear finish to protect the wood and enhance its natural beauty.
  3. финални детайли (с пояснение: довършителни елементи)
    The precise stitching and elegant embroidery provide a luxurious finish to the designer gown.