·

borrow (EN)
глагол, съществително име

глагол “borrow”

инфинитив borrow; той borrows; мин. вр. borrowed; мин. прич. borrowed; гер. borrowing
  1. вземам назаем
    She asked to borrow a book from the library.
  2. вземам назаем (пари)
    They planned to borrow from the bank to buy a new car.
  3. заемам идея или метод от друг човек или източник
    The artist borrowed styles from different cultures to create her unique paintings.
  4. да помолиш някого за малко време или помощ
    Could I borrow you for a second to help me carry these boxes?
  5. заемам (в лингвистиката, възприемам дума от друг език)
    Many English words are borrowed from Latin and Greek.
  6. заемам (в математиката, да вземеш едно от цифра с по-висока стойност и да добавиш десет към следващата цифра при изваждане)
    When subtracting 9 from 23, you need to borrow from the tens place.

съществително име “borrow”

ед. ч. borrow, мн. ч. borrows или неизбр.
  1. отклонение (в голфа, количеството наклон на грийна, което влияе на пътя на топката)
    The player carefully studied the borrow before making his putt.
  2. насип (в строителството, материал, изкопан от едно място, за да се използва като запълване на друго)
    The construction crew used borrow from the nearby hill to build up the roadway.