·

instrument (EN)
съществително име

съществително име “instrument”

ед. ч. instrument, мн. ч. instruments
  1. инструмент (устройство, използвано за създаване на музика)
    She plays several musical instruments, including the piano and the flute.
  2. Инструмент (инструмент или уред, използван за прецизна работа, напр. хирургическа).
    The surgeon carefully selected his instruments before starting the operation.
  3. уред
    The laboratory is equipped with sensitive instruments to detect radiation.
  4. средство
    The internet has become a powerful instrument of communication worldwide.
  5. официален правен документ
    They signed the instrument to finalize the sale of the property.
  6. инструмент (финанси, търгуем актив или правен договор, който има парична стойност)
    The fund manager traded several instruments on the exchange.
  7. инструмент (човек, използван от друг)
    He felt like he was an instrument in their political campaign.