·

toy (EN)
съществително име, глагол, прилагателно

съществително име “toy”

ед. ч. toy, мн. ч. toys
  1. играчка
    The child received a new toy for his birthday.
  2. нещо, което притежавате за удоволствие, а не за полза
    He likes expensive toys like cars.

глагол “toy”

инфинитив toy; той toys; мин. вр. toyed; мин. прич. toyed; гер. toying
  1. играя си
    The cat toyed with the mouse before letting it go.
  2. обмислям (несериозно)
    He was toying with the idea of changing careers.

прилагателно “toy”

основна форма toy, неградируемо
  1. умален (за игра)
    The child loves to play with his toy cars.