·

cheek (EN)
съществително име, глагол

съществително име “cheek”

ед. ч. cheek, мн. ч. cheeks или неизбр.
  1. буза
    When he smiled, his cheeks dimpled charmingly.
  2. дупе (в контекста на долната част на седалището)
    When she bent over to pick up the ball, her shorts rode up, revealing her cheeks.
  3. дързост
    He had the cheek to blame me for his own mistake!

глагол “cheek”

инфинитив cheek; той cheeks; мин. вр. cheeked; мин. прич. cheeked; гер. cheeking
  1. дръзна (като глагол, например "той дръзна да...")
    When the student cheeked the teacher by rolling her eyes, she was sent to the principal's office.