·

breeze (EN)
съществително име, глагол

съществително име “breeze”

ед. ч. breeze, мн. ч. breezes
  1. бриз
    As we picnicked in the park, a soothing breeze whispered through the leaves above us.
  2. лекотия (в контекста на нещо, което се прави лесно)
    Once she got the hang of it, solving those math problems was a total breeze.
  3. суматоха (в контекста на вълнение или разногласия)
    When the rumor about the surprise test spread, a breeze of anxiety swept through the classroom.

глагол “breeze”

инфинитив breeze; той breezes; мин. вр. breezed; мин. прич. breezed; гер. breezing
  1. да се движа непринудено
    He breezed in the office with a smile, knowing that he was going the quit today.