·

binder (EN)
съществително име

съществително име “binder”

ед. ч. binder, мн. ч. binders или неизбр.
  1. класьор (папка или обложка за съхранение на отделни листове хартия)
    She organized her class notes in a binder.
  2. свързващо вещество (вещество, използвано за задържане или слепване на материали)
    The recipe calls for an egg as a binder to keep the ingredients together.
  3. биндер (в програмирането: софтуерен компонент, който извършва свързване)
    The language uses a dynamic binder to link objects at runtime.
  4. подвързвач (човек, който подвързва, особено книги)
    The binder carefully restored the old volume.
  5. вързвачка (в селското стопанство, машина, използвана за връзване на ожънати култури в снопове)
    The farmer used a binder to gather the wheat efficiently.