·

no (EN)
частица, определител, наречие, съществително име

частица “no”

no
  1. не
    Can I borrow your phone? No, I'm using it right now.
  2. не (в отговор на отрицателно твърдение или въпрос)
    Haven't we met before?" "No, I don't think so.

определител “no”

no
  1. никакъв (за количество)
    There were no survivors in the accident.
  2. почти никакъв
    He is very skilled, so he can do it in no time.
  3. забранено е (например, забранено е пушенето)
    No smoking on the train, please!
  4. не е истински (следвано от съществително)
    That car is no luxury vehicle, but it gets the job done.

наречие “no”

no (more/most)
  1. не (преди прилагателно)
    This puzzle is no easier than the last one we did.

съществително име “no”

ед. ч. no, мн. ч. nos или неизбр.
  1. отказ
    When asked if he had taken the money, his no was firm and unwavering.