·

but (EN)
съюз, предлог, наречие, съществително име

съюз “but”

but
  1. но
    The cake was delicious but too sweet for my taste.
  2. обаче
    I didn't see a cat but a dog in the alley.
  3. ама (в контекст на разговорно несъгласие)
    But that's exactly what you implied yesterday!
  4. освен когато се въвежда подчинена изречение
    He did nothing but complain about the weather.

предлог “but”

but
  1. освен (когато се посочват изключения)
    Nobody but the chef knows the secret recipe.

наречие “but”

but (more/most)
  1. само
    He was but a child when he mastered the piano.

съществително име “but”

ед. ч. but, мн. ч. buts
  1. възражение (като причина за несъгласие)
    She accepted the proposal with no buts about it.