·

border (EN)
съществително име, глагол

съществително име “border”

ед. ч. border, мн. ч. borders или неизбр.
  1. граница
    The river acts as a natural border between the two countries.
  2. край (на област или обект)
    She planted roses along the border of her garden to create a natural fence.
  3. бордюр (декоративен)
    The tablecloth had a delicate lace border that added elegance to the dining room.
  4. рамка (в компютърния контекст)
    I added a blue border to the chart to make it stand out in the presentation.

глагол “border”

инфинитив border; той borders; мин. вр. bordered; мин. прич. bordered; гер. bordering
  1. граничи (с държава или област)
    France borders Spain to the south.
  2. обграждам (формиране на линия по края на)
    Tall trees bordered the lake, creating a natural barrier.