·

stir (EN)
глагол, съществително име, съществително име

глагол “stir”

инфинитив stir; той stirs; мин. вр. stirred; мин. прич. stirred; гер. stirring
  1. разбърквам
    She stirred the soup with a wooden spoon.
  2. подтиквам
    The leader's words stirred the crowd to demand change.
  3. раздвижвам (емоционално)
    The heartfelt speech stirred their emotions.
  4. размърдвам се
    He began to stir as the sun rose.

съществително име “stir”

ед. ч. stir, мн. ч. stirs или неизбр.
  1. разбъркване
    Give the sauce a quick stir before serving.
  2. суматоха
    The news caused quite a stir in the community.

съществително име “stir”

единствено число stir, несъществително
  1. пандиз
    He spent five years in stir after the conviction.