·

poo (EN)
съществително име, глагол, възклицание

съществително име “poo”

ед. ч. poo, мн. ч. poos или неизбр.
  1. ако
    The baby giggled after making a big poo in his diaper.

глагол “poo”

инфинитив poo; той poos; мин. вр. pooed; мин. прич. pooed; гер. pooing
  1. акам
    The toddler giggled and said he needed to poo right away.

възклицание “poo”

poo
  1. пуф
    Poo! I stepped in something gross!