·

pencil (EN)
съществително име, глагол

съществително име “pencil”

ед. ч. pencil, мн. ч. pencils
  1. молив
    She drew a beautiful landscape using only a pencil.
  2. сноп (в оптиката, сноп или колекция от светлинни лъчи, които се събират в или се разпръскват от една точка)
    The scientist observed a pencil of light emerging from the prism.
  3. сноп (в геометрията, семейство от геометрични обекти, които споделят общо свойство, като например прави, минаващи през една точка)
    In mathematics class, we studied the pencil of lines that pass through a single point.

глагол “pencil”

инфинитив pencil; той pencils; мин. вр. penciled us, pencilled uk; мин. прич. penciled us, pencilled uk; гер. penciling us, pencilling uk
  1. пиша с молив
    She penciled a quick note in her journal before leaving.