·

index (EN)
съществително име, съществително име, глагол

съществително име “index”

ед. ч. index, мн. ч. indexes
  1. индекс (в края на книга)
    I found the topic I was looking for by checking the book's index.

съществително име “index”

ед. ч. index, мн. ч. indices, indexes
  1. Индекс (малко число или символ, написан до буква или число, за да покаже някакво свойство)
    In H₂O, the '2' is an index indicating there are two hydrogen atoms.
  2. индекс (число, което показва промените в нивото на нещо в икономиката в сравнение със стандартна или предишна стойност)
    The stock market index fell sharply today.
  3. индекс (в компютърните науки, число или ключ, който показва позицията на елемент в списък или масив)
    Each element in the array can be accessed using its index.
  4. индекс (в компютърните науки) структура от данни, която подобрява скоростта на извличане на данни
    The database uses an index to quickly locate data.

глагол “index”

инфинитив index; той indexes; мин. вр. indexed; мин. прич. indexed; гер. indexing
  1. създавам индекс за книга или сборник от информация
    She spent hours indexing the encyclopedia.
  2. индексирам (в компютърните науки) да се присвояват индекси на данни с цел подобряване на скоростта на достъп
    The search engine indexes new web pages every day.
  3. индексирам (в икономиката) да се коригира сума в съответствие с промените в ценови индекс
    Their salaries are indexed to inflation.