·

gnarl (EN)
глагол, съществително име

глагол “gnarl”

инфинитив gnarl; той gnarls; мин. вр. gnarled; мин. прич. gnarled; гер. gnarling
  1. усуквам
    The old tree's roots gnarled around the rocks.

съществително име “gnarl”

ед. ч. gnarl, мн. ч. gnarls
  1. чвор (върху дърво)
    The old oak tree had a large gnarl on its trunk where the branches twisted together.