·

debit (EN)
съществително име, прилагателно, глагол

съществително име “debit”

ед. ч. debit, мн. ч. debits или неизбр.
  1. дебит
    She noticed a debit of $200 on her bank statement.
  2. дебит (в счетоводството)
    The accountant entered the purchase as a debit in the company's books.

прилагателно “debit”

основна форма debit, неградируемо
  1. дебитен
    She made a debit transaction.
  2. дебитен (свързан с транзакции с дебитни карти)
    The shop offers discounts on debit purchases but not on credit cards.

глагол “debit”

инфинитив debit; той debits; мин. вр. debited; мин. прич. debited; гер. debiting
  1. дебитирам
    The store will debit your account when you make a purchase.
  2. дебитирам (в счетоводството)
    The accountant debited the expense to the supplies account.