·

cooperative (EN)
прилагателно, съществително име

прилагателно “cooperative”

основна форма cooperative (more/most)
  1. отзивчив
    During the group project, the students were very cooperative and completed their tasks efficiently.
  2. кооперативен (съвместен)
    In order to develop new technology, the two companies entered into a cooperative agreement.
  3. кооперативен (на организация, компания и т.н., съвместно притежавана и управлявана от членовете, които споделят печалбите)
    After moving to the countryside, she joined a cooperative farm where all members share the responsibilities and profits.

съществително име “cooperative”

ед. ч. cooperative, мн. ч. cooperatives
  1. кооператив (организация или бизнес, който е собственост и се управлява съвместно от своите членове, които споделят печалбите или ползите)
    A group of local artisans decided to start a cooperative to sell their handmade crafts in a shared store.