·

chance (EN)
съществително име, глагол, прилагателно

съществително име “chance”

ед. ч. chance, мн. ч. chances или неизбр.
  1. възможност
    She finally got the chance to travel abroad.
  2. вероятност
    There's a 20% chance of rain today.
  3. случайност
    They met by chance at the train station.

глагол “chance”

инфинитив chance; той chances; мин. вр. chanced; мин. прич. chanced; гер. chancing
  1. рискувам
    They decided to chance it and left without an umbrella.
  2. натъквам се (неочаквано)
    He chanced upon a rare book in the old bookstore.

прилагателно “chance”

основна форма chance, неградируемо
  1. случаен
    A chance meeting led them to become business partners.