·

absolute (EN)
прилагателно, съществително име

прилагателно “absolute”

основна форма absolute, неградируемо
  1. пълен
    Her trust in him was absolute.
  2. абсолютен
    The party was an absolute blast!
  3. категоричен
    The scientist needed absolute proof before making any conclusions.
  4. окончателен
    The court's ruling on the case is now absolute, so no further appeals can be made.
  5. неограничен
    The king had absolute control over the entire kingdom.
  6. абсолютен (сам по себе си)
    The mountain's height in absolute terms is 3,000 meters.
  7. абсолютен (в математиката)
    The absolute difference between -3 and 3 is 6.

съществително име “absolute”

ед. ч. absolute, мн. ч. absolutes
  1. вяра или идея, която се счита за универсално вярна или важна във всички ситуации
    For him, honesty is an absolute that should never be compromised.
  2. във философията, крайната реалност или същност, с която всичко във вселената е свързано или от която е част
    Philosophers often debate whether the Absolute is the ultimate source of all existence.