·

principal (EN)
прилагателно, съществително име

прилагателно “principal”

основна форма principal (more/most)
  1. основен
    The principal reason for his success is his dedication.

съществително име “principal”

ед. ч. principal, мн. ч. principals
  1. директор (на училище)
    The principal announced new policies during the school assembly.
  2. главница (първоначалната сума пари, която е дадена на заем или инвестирана, без да се включват лихвите)
    She is focused on paying off the principal of her mortgage.
  3. доверител (лице, което упълномощава агент да действа от негово име)
    The principal granted his attorney the power to act on his behalf.
  4. главен изпълнител или водещ актьор
    After years of hard work, she became a principal in the ballet company.