·

phone (EN)
съществително име, глагол

съществително име “phone”

ед. ч. phone, мн. ч. phones или неизбр.
  1. телефон (преносимо устройство за разговори, което може да има и други функции)
    Emily forgot her phone at home and couldn't contact her friends all day.
  2. фонема (звук в речта, който е уникален със своите физически или възприемчиви характеристики)
    In studying the sounds of English, the linguist noted that the phone produced by the letter "t" varies significantly between the words "tap" and "stop."

глагол “phone”

инфинитив phone; той phones; мин. вр. phoned; мин. прич. phoned; гер. phoning
  1. обаждам се (чрез телефон)
    I'll phone you tomorrow to confirm our plans.