·

obligation (EN)
съществително име

съществително име “obligation”

ед. ч. obligation, мн. ч. obligations или неизбр.
  1. задължение
    After signing the contract, he had an obligation to complete the work by the deadline.
  2. задължение или отговорност, които сте длъжни да изпълните, защото е морално или законово правилно
    Citizens have an obligation to vote in elections to shape their country's future.
  3. дълг (на благодарност)
    She felt a deep obligation to care for her mentor in his old age after all he had taught her.
  4. задължение (правно споразумение, което обвързва дадено лице или организация с определен курс на действие)
    The company has an obligation under the lease to maintain the property in good condition.