·

mist (EN)
съществително име, глагол

съществително име “mist”

ед. ч. mist, мн. ч. mists или неизбр.
  1. мъгла
    The mist in the mountains made the landscape look mysterious.
  2. мъгла (преносно: нещо, което затруднява виждането или разбирането)
    There was a mist of uncertainty in his mind as he pondered the decision.

глагол “mist”

инфинитив mist; той mists; мин. вр. misted; мин. прич. misted; гер. misting
  1. напръсквам
    She mists her houseplants every morning to keep them healthy.
  2. замъглявам се
    The bathroom mirror misted over after the hot shower.
  3. насълзявам се
    His eyes misted as he watched the touching reunion.
  4. образувам мъгла
    The lake mists when the air is cool and humid in the early morning.