·

know (EN)
глагол, съществително име

глагол “know”

инфинитив know; той knows; мин. вр. knew; мин. прич. known; гер. knowing
  1. да съм сигурен
    I know for certain that the keys are in the drawer because I placed them there myself.
  2. да съм наясно
    Did you know that they are divorced?
  3. да познавам
    I know the owner of that shop; we went to school together.
  4. да разбирам
    After years of research, she knows the subject inside out.
  5. да съм преживял (за ситуации или събития)
    He has known hardship and isn't afraid of hard work.
  6. да умея (да изпълнявам музикално произведение)
    Do you know Moonlight Sonata?

съществително име “know”

know, само в единствено число
  1. запознат (в час)
    Only a few people are in the know about the surprise party we're planning.