·

joy (EN)
съществително име, глагол

съществително име “joy”

ед. ч. joy, мн. ч. joys или неизбр.
  1. радост
    Her face was alight with joy as she unwrapped the surprise gift from her best friend.

глагол “joy”

инфинитив joy; той joys; мин. вр. joyed; мин. прич. joyed; гер. joying
  1. радвам се
    She joyed at the news of her best friend's successful surgery.