·

escrow (EN)
съществително име, глагол

съществително име “escrow”

ед. ч. escrow, мн. ч. escrows или неизбр.
  1. ескроу (споразумение, при което пари или имущество се държат от трета страна, докато не бъдат изпълнени определени условия)
    The buyer deposited the payment into escrow until the seller completed the repairs.
  2. пари или имущество, държани от трета страна, докато не бъдат изпълнени определени условия
    The escrow will be released once all the paperwork is finalized.

глагол “escrow”

инфинитив escrow; той escrows; мин. вр. escrowed; мин. прич. escrowed; гер. escrowing
  1. депозирам (да се поставят пари или имущество при трета страна, докато не бъдат изпълнени определени условия)
    The company escrowed the payment until the new software was delivered and tested.