·

completion (EN)
съществително име

съществително име “completion”

ед. ч. completion, мн. ч. completions или неизбр.
  1. завършване (процес или резултат от довършване на нещо)
    After years of hard work, the completion of her novel brought her immense satisfaction.
  2. успешен пас (в американски футбол)
    The quarterback threw for his third completion of the game, connecting with the wide receiver for a crucial first down.