·

blue (EN)
прилагателно, съществително име, глагол

прилагателно “blue”

blue, ср. ст. bluer, пр. ст. bluest
  1. син
    The artist painted a blue sky with fluffy white clouds.
  2. тъжен (син в преносен смисъл)
    After the breakup, he was feeling really blue and didn't want to go out.
  3. демократичен (син в политически контекст)
    The state has traditionally voted for Democrats, making it a blue state.
  4. неприличен (син в контекст на съдържание)
    The comedian's jokes were so blue that half the audience walked out.

съществително име “blue”

ед. ч. blue, мн. ч. blues или неизбр.
  1. синьо
    The painter chose various shades of blue for the seascape.
  2. син предмет/човек (син като идентификация)
    In the game, you must collect all the blues to win.
  3. спортна награда (син в контекст на спортни награди)
    After years of dedication to the swim team, she finally earned her blue.
  4. небе
    Birds disappeared into the blue.
  5. море (син като описание на морето)
    The ship set sail, disappearing into the vast blue.
  6. пасивация (син в контекст на металообработка)
    Before assembling the machinery, the workers applied blue to all the steel parts to prevent corrosion.
  7. оптически избелващ агент (син в контекст на пране)
    She used a blue in the wash to make her whites look whiter.

глагол “blue”

инфинитив blue; той blues; мин. вр. blued; мин. прич. blued; гер. bluing, blueing
  1. оцветявам в синьо
    As the cold evening set in, the frost started blueing the tips of the grass.
  2. пасивирам (син в контекст на металообработка)
    The blacksmith blued the steel to finish the custom knife.
  3. избелвам (син в контекст на пране)
    She blued her grandmother's lace tablecloth to restore its original brightness.