·

bellow (EN)
съществително име, глагол

съществително име “bellow”

ед. ч. bellow, мн. ч. bellows
  1. рев
    We heard the bellow of a bull in the field next to us.

глагол “bellow”

инфинитив bellow; той bellows; мин. вр. bellowed; мин. прич. bellowed; гер. bellowing
  1. изрева
    The coach bellowed instructions from the sidelines throughout the game.
  2. изрева (на голямо животно)
    The wounded bear bellowed in pain, startling the hikers in the forest.