·

sport (EN)
съществително име, глагол

съществително име “sport”

ед. ч. sport, мн. ч. sports или неизбр.
  1. спорт
    He enjoys watching sport on television, especially football and tennis.
  2. спорт (игра или физическа активност)
    Basketball is her favorite sport to play with friends on weekends.
  3. някой, който се държи добре в трудна ситуация, особено след загуба или когато е дразнен
    Even though he lost the game, he was a good sport and congratulated the winner.
  4. приятел (използван като приятелски начин за обръщение към някого, особено към момче или мъж)
    Hey sport, can you give me a hand with these boxes?
  5. (в биологията) животно или растение, което се различава от другите от своя вид поради генетична мутация
    The gardener noticed a sport among the roses with unique coloring not seen in the usual varieties.

глагол “sport”

инфинитив sport; той sports; мин. вр. sported; мин. прич. sported; гер. sporting
  1. нося (с гордост)
    She was sporting a stylish new hat at the festival, turning heads as she walked by.
  2. (в биологията, за организъм) да развие мутация или вариация
    The butterfly sometimes sports different wing patterns due to genetic changes in its development.