·

sin (EN)
съществително име, глагол, съществително име, съкращение

съществително име “sin”

ед. ч. sin, мн. ч. sins или неизбр.
  1. грях
    He confessed his sins to the priest.
  2. греховност
    She believes that living in sin separates humans from God.
  3. недостатък
    The movie had its sins, but overall it was enjoyable.
  4. наказателна скамейка (в спорт)
    After the foul, he was sent to the sin for ten minutes.

глагол “sin”

инфинитив sin; той sins; мин. вр. sinned; мин. прич. sinned; гер. sinning
  1. съгрешавам
    They believe they will be punished if they sin.

съществително име “sin”

sin, само в единствено число
  1. двадесет и първата буква от еврейската азбука (שׂ)
    The Hebrew letter sin is pronounced like 's'.
  2. дванадесетата буква от арабската азбука (س)
    In Arabic, sin represents the sound 's'.

съкращение “sin”

sin
  1. (в математиката) съкращение за "синус"
    The formula uses sin θ to calculate the height.