·

bus (EN)
съществително име, глагол

съществително име “bus”

ед. ч. bus, мн. ч. buses, busses
  1. автобус
    We took the bus downtown to visit the museum.
  2. шина
    The data bus connects the processor to the memory.

глагол “bus”

инфинитив bus; той buses, busses uk; мин. вр. bused, bussed uk; мин. прич. bused, bussed uk; гер. busing, bussing uk
  1. превозвам с автобус
    The company buses employees to the factory from the nearby town.
  2. пътувам с автобус
    We decided to bus across the country during the summer holidays.
  3. да се превозват ученици до различни училища с автобус, особено за расова интеграция на училищата
    In the 1970s, many cities began to bus students to promote desegregation.
  4. отсервирам (в ресторант)
    He is working part-time bussing tables at the diner.