·

word (EN)
съществително име, глагол

съществително име “word”

ед. ч. word, мн. ч. words или неизбр.
  1. дума
    "Apple" is a word that refers to a type of fruit.
  2. известие (когато се отнася за получаване на информация или новини)
    I haven't received a word from her since she moved abroad.
  3. обещание (когато се отнася за ангажимент или обещание)
    He kept his word and paid back the loan as he had promised.
  4. разговор (когато се отнася за кратък разговор)
    Let's step outside for a quick word before the meeting starts.
  5. слово (когато се отнася за християнската вяра или Библията)
    In the beginning was the Word, and the Word was with God, and the Word was God.

глагол “word”

инфинитив word; той words; мин. вр. worded; мин. прич. worded; гер. wording
  1. формулирам
    She worded her request carefully, hoping to get a positive response.