·

winter (EN)
съществително име, глагол

съществително име “winter”

ед. ч. winter, мн. ч. winters или неизбр.
  1. зима
    The children love to build snowmen during the winter.
  2. зима (период на упадък или старост)
    He found peace in painting during the winter of his life.

глагол “winter”

инфинитив winter; той winters; мин. вр. wintered; мин. прич. wintered; гер. wintering
  1. презимувам
    Many birds winter in warmer climates to escape the cold.
  2. презимувам (да се пази или подслонява нещо през зимата)
    Farmers often winter their livestock indoors to protect them from harsh weather.