·

stupid (EN)
прилагателно, наречие, съществително име

прилагателно “stupid”

основна форма stupid (more/most)
  1. глупав
    He failed the test because he made a stupid mistake.
  2. безразсъден
    Jumping into the pool with your clothes on was a stupid idea.
  3. досаден (причиняващ раздразнение)
    This stupid alarm clock never goes off on time, making me late for work.

наречие “stupid”

stupid (more/most)
  1. яко (в контекста на усилване)
    This cake tastes stupid delicious.

съществително име “stupid”

ед. ч. stupid, мн. ч. stupids или неизбр.
  1. глупак
    Come on, stupid, let's go home.