·

shovel (EN)
съществително име, глагол

съществително име “shovel”

ед. ч. shovel, мн. ч. shovels
  1. лопата
    After the heavy snowfall, Sarah grabbed a shovel to clear the driveway.
  2. кофа (на багер)
    The bulldozer's shovel scooped up a huge pile of dirt from the construction site.

глагол “shovel”

инфинитив shovel; той shovels; мин. вр. shoveled, shovelled; мин. прич. shoveled, shovelled; гер. shoveling, shovelling
  1. копая с лопата
    She shoveled snow off the driveway to clear a path.
  2. прехвърлям бързо (като с лопата)
    She quickly shoveled papers into her bag before the meeting started.