·

say (EN)
глагол, съществително име, наречие

глагол “say”

инфинитив say; той says; мин. вр. said; мин. прич. said; гер. saying
  1. казвам
    He said he would be here tomorrow.
  2. изговарям
    Please say your name slowly and clearly.
  3. рецитирам (прочитам на глас от памет или от текст)
    Martha, will you say the Pledge of Allegiance?
  4. показвам (чрез писане или печат)
    The sign says it’s 50 kilometres to Paris.
  5. казват
    They say "when in Rome, do as the Romans do."

съществително име “say”

ед. ч. say, мн. ч. says или неизбр.
  1. дума (право да изразиш мнение или да участваш в решение)
    I don't have a say in the matter.

наречие “say”

say (more/most)
  1. да речем (предлагане на предложение или пример)
    Pick a color you think they'd like, say, peach.