·

origination (EN)
съществително име

съществително име “origination”

ед. ч. origination, мн. ч. originations или неизбр.
  1. зараждане (акт или случай на започване или създаване на нещо ново)
    The recent events were the impetus for the origination of this new policy.
  2. (финанси) процесът на уреждане или обработка на нов заем или ипотека
    The bank has streamlined its loan origination procedures to provide faster service to customers.