·

individual (EN)
съществително име, прилагателно

съществително име “individual”

ед. ч. individual, мн. ч. individuals
  1. индивид
    The coach focused on helping each individual.
  2. човек (странен)
    There was this individual watching me in the park.

прилагателно “individual”

основна форма individual (more/most)
  1. отделен
    We've examined each individual case and found no errors.
  2. единичен
    The bakery sells individual pastries, not packs.
  3. индивидуален
    Each student requires an individual approach.
  4. характерен (за конкретен човек или нещо)
    She has an individual style that makes her work stand out.